ДРЕБЕЗЖАТЬ

ДРЕБЕЗЖАТЬ

ДРЕБЕЗЖАТЬДРЕБЕЗЖАТЬ (-жу, -жишь, 1 и 2 л. не употр.), -жиг; несов. Издавать дрожащий звон, звякать. Дребезжащий звук. Стекла дребезжат. || сущ. дребезжание, -я, ср.

 

драпри, дратва, драть, драться, драхма, драчливый, драчун, дребедень, дребезг, ДРЕБЕЗЖАТЬ, древесина, древесница, древесный, древко, древне..."

"+" по Далю: "ДРЕБЕЗЖАТЬ, дребезгнуть, издавать заморенный звон, глухо звенеть, верезжать. Дребезжит иногда надбитая посудина, неплотно вмазанная окончина и пр. Дребезжанье ср. длит. дребезг м. дребезга ж. об. звон, треск, звук, стук, верезг, брякотня. Дребезги м. мн. черепки, иверни, осколки. Чашка разбита вся в дребезги. И дребезгов не соберешь. Дребездень ж. дребезг, брякотня или дрожь со звоном. Дребездень, дребезгун м. -гунья, -гуш(х)а ж. плакса, крикса, воюкса; пискун, визгун, клянча, попрошайка. Дребездуха пск. понос. Дребезгливый, кто или что дребезжит. Дребезговатый, мелковатый, искрошившийся, что в мелких частях, верешках, крошках.